I am not the one to fight the world like a brave...

слушам немско реге. да, сигурно звучи ужасно, но всъщност е мега яко. едно такова агресивно и някак си.... се пренасям много-много отдавна. 9 клас. тогава беше най-щастливият ми период. не знам защо, но тези времена ми се струват толкова далеч и толкова безгрижни бяха... тогава бях в активен творчески период. защото може би нямах лаптоп, който постоянно да ми е в скута, нямаше фейсбук, имах много малко музика - защото нямах записвачка, още не знаех как да си я намирам и тегля... и някви такива. но тези песни, които имах ги слушах нон-стоп и затова така са ми са се набили в главата и сега ги помня добре и ги свързвам точно с този период. и се чувствах много богата. тъкмо откривах света - затова беше толкова хубаво. тогава за първи път се напих с текила, за първи път се целувах с момче. и открих Дюни разбира се. дългогодишна връзка и любов. :) никога няма да забравя времената в Дюни - там съм срещала най-яките хора, които са оставали приятели и там съм се напивала най-безпаметно. безпаметно, но и паметно. (ако някой разбира какво имам предвид да си мръдне лявото ухо и да каже наздраве! ) дори успях да почленувам малко в червения кръст.
спомням си как първата акция, в която участвах беше антицигарена кампания. и след това отидохме да ударим едно-две на Дюни... и аз късах цигарите на тези, които през деня участваха в акцията, а след това палеха и казваха, че пушат само петък. ари бе. ама каква ирония, нали... а две години по-късно и аз пропуших. но си беше в естествения ред на нещата.
и какво друго от 9 клас... ходихме на СИП при Парашкевова. също беше много яко, какво по-хубаво от това петък след цяла седмица безсмислени часове с класната и нели илиева да се полигавиш с някои съученици. и да слушаш глупостите на парашкевова. но все пак понаучихме и някои неща за историята на изкуството от нея, които сега наричам обща култура и се учудвам как може другите да не знаят елементарни неща, като например кой е Гауди.
изобщо 9 клас си беше едно проглеждане към света. нямаше любовни проблеми, изобщо нямаше никакви проблеми. тогава за първи път получих дигитален фотоапарат в ръцете си и тръгна манията по снимките, която продължава и досега.
и всеки петък и всяка събота - Дюни. текила, карти... някви непознати готини маргинални типове. като се напиех разливах текила, щото ставах още по-несръчна. то и сега е така. имах ранен вечерен час, но какво пък, винаги успявах да си пийна достатъчно и до 10 вечерта. и винаги се намираше някой да ме изпрати. даже обикновено няколко човека. а сега никой.
рисувах повече, рисувах по всичко, правех си бижута от глина. изобщо чувствах се като един творец. а сега с всяка изминала година все по-малко се чувствам така. което е лошо, не знам защо се случва така...
и айде стига съм хленчила вече, че един дебел учебник по дескриптивна геометрия ме очаква................

cvd.sklkjdflgvjf

това ще е един много хаотичен пост, така че по-добре да блогна, докато още имам сили
Странен ден, до 7 часа вечерта имаше всяка перспектива да е от гадните, дори мислех да го обявя за ден на гадостите, въпреки че денят на гадостите е на 19 февруари от 8 клас насам.
Отидох първа на пъзела, видяхме се с Ивчо, който си тръгва утре.
някакъв тъпанар ни седна на масата и ни ядоса, после си тръгнахме. и се върнахме след като Мила ни се обади.
После се видях с Криса и някви кокошки, сервитьорката беше най-отвратителната, която някога бях виждала, идваше ми да я зашлевя с нещо през лицето.
после Мила ми съобщи, че някои нежелани субекти от класа ще идват на нашето събиране.... добре, че се бях запасила с цигари.
после отидохме на Джони и вечерта потръгна мнооооого добре, изключително доволна съм, за какво ли не си говорихме и какво ли не не слушахме
и накрая си тръгнах с една каменица,
която сега стои прибрана в шкафа.
беше много хубава вечер
ама явно скоро няма да се повтори
затова се радвам, че се случи изобщо и че се бяхме събрали,
ще ме топли с месеци наред
Vă iubesc сите, чао :)

Мисля, че трябва да започна от култовото ни прибиране до Русе.
Ставаме рано сутринта с Мила, успяваме да се приготвим набързо и един час нямаме какво да правим. Много умно, да. Та отидохме в няква ъндърграунд софийска кръчма, а.к.а Дивака, да пием кафе. Да не се учудвате, имаше хора по масите, изтрезняваха. След това айде на таксито, забрахме Петко, отидохме на гарата, намерихме влака, наместихме се. И по едно време минава Миленката, която също пътуваше към Русе и седна и тя при нас. 1-2 часа си разказвахме битията и житията, старите времена в АГ, после жулихме белот 3-4 часа. Общо-взето беше епично пътуване, I (heart) БДЖ :Р
След това Ивчо ми се обади да сме ходели на камък-звезда. Следните неща и хора - Marlboro Filter Plus, чай с ром за по 1.60, Мимето и Доскиас, аз и Мавродинов and last but not least Бексченцата на Мария.... и така, една част от нас се натряска до неузнаваемост, та се наложи друга част от нас да я изпраща, докато Доскиас отпраши на чалга парти на платиниум, доколкото разбрах, ама може и да не съм разбрала. Вървим, крачим, т.е. не, снегориним към къщата на Мария - която, учудващо за мен, но този път зацикли на доста странна фаза на пиянството си и почна да ми развива някви дълбоко философски теми, за които дори Демирева и Ницше вкупом биха й завидели. Перлата на вечерта беше лафът "Русе е малък град... ама всъщност е много голям!", на което не му помним контекста, ама още му се смеем и я бъзикаме за това. Качвам я до седмия етаж, бъркам й в джоба, за да извадя ключовете, вадя портмонето първо обаче и тя ме пита дали това било нейното... да, твоето беше, Миме... хващам ключовете и отново учудващо за мен налучквам правилния от първия път. Прибирам я тях вече, а сестра й ме изглежда на кръв и урина как може да й връчвам сестра й в такова състояние, аз измърморвам набързо някакво извинение и се измъквам. После се прибрахме с такси (не по мое желание, for the sake of romance) до вкъщи и заспах като пън, само дето ставах 5-6 пъти да пия вода, то и аз немалко количество ром изпих...
Беше една от вечерите, които ще помним дълго, въпреки оскъдните спомени.

small but great

1. вкусът на водата рано сутрин след запой
2. половин опаковка Ruffles, когато си гладен след запoй
3. термо чорапки ;)
4. Палмолив с евкалипт
5. лилавият ми пиромолив
6. нещата, които си казваме, когато сме пияни

...

spinning away...

and the years are spinning away....

така де, исках да отбележа и тук, че Мила чукна двайсетака и тя :D Да е жива и здрава.
От днес вече и двете сме 20-годишни магарици.
До тук спирам, че да не се отплесна в дълбоки философски мисли какво ни очаква по-нататък

~

А иначе да се оплача с какво имбецилно същество живея. Т.е. тя спи на леглото НАД мен и всеки ден е ад. Не знам, имам чувството, че нарочно го прави, то може ли да си толкова некадърен, еби му майката?! Постоянно събаря нещо, чупи, доближи ли се до леглото винаги успява да го разклати, айде няма да ви говоря, като тръгне да се качва на него какво е. Земетресенията в Япония ряпа да ядат. Знаех си аз, още като дойдох в стаята, че няма как всички тук да са наред и всичко да е нормално. Въпреки че от началото точно така си изглеждаше. Ама на, появи се гнилата ябълка. Толкова инфантилна, не, жена не мога да я нарека.... толкова инфантилно същество (да, като extraterrestrial е) май не съм срещала напоследък. или поне не сме имали близки срещи от третия вид. просто ИМБЕЦИЛ и ИНФАНТИЛ са слаби думи, но за други не се сещам.
О, мелодията на телефона й. Без малко да забравя, ама нямаше как. ИМБЕЦИЛНА Е и абсолютно всички в стаята й се дразним. Да не говорим, че тя никога не си вдига телефона веднага, т.е. принудени сме да изслушаме поне една трета от това нещо. И когато съвсем дружелюбно я помолих да си я смени, тя ме попита: "Че какво й има??? На мен ми харесва!" (тва с най-фалцетния тембър, който може да изкара, разбира се). Иначе не, нищо й няма на мелодийката. Сега сигурно се чудите да не би да ходи цялата в розово. Отговорът е не. И слава богу. Ама то това си е друга болест, всичко да ти е розово и е присъща на кифлите, които поне имат толкова мозък, че да решат как да се облекат и дали някой цвят да преобладава.
ох, айде адиос и лека вечер...

Загорка.
Ruffles Heinz Ketchup.
И Мила. :)

15th september

Училището ме влече. това си е. Нямаше почти никой от предни випуски, беше едно такова самотно. Много хора, които не познавам. Видях класната и Д.Д. и им подарих по едно цвете, като Дидка много се зарадва и изненада.
Дванадесетокласниците така се бяха заредили с моркови, че чак ми стана жал за милите зайченца, които пък бяха едни такива смотани. Влязох и в даскало... и каква беше изненадата, когато видях.. Кольо, от стария ни клас! Едвам не го гушнах, толкова се бях отчаяла, че няма да срещна познати. Той пък ми се оплака как оная по физика (Ангелова ли, ква беше) му взела всички моркови, освен Резервния. И ми го показа скришом. смяяях. после се качих да им видя кенефите. хич не е зле. едни плочки, едни дограми, едни мивки... биваше си ги много. и това беше. после си тръгнах сама.

Life is funny, skies are sunny Bees make honey, who needs money...

И така.
Събрахме се вчера в Терито с техните за последно, за сбогуване. Беше началото на края, всички заминаваме и почваме учебната година съвсем скоро. Какъв обрат - до 12 клас за почването на учебната година всички се събирахме, а сега всички се разделяме. Но стига с тъжните мисли, искам да кажа колко беше весело - ядохме, пихме и се веселихме (и си разказвахме олигофренски вицове, разбира се). Приспивахме, люляхме, дундуркахме бебето... мисля, че се пренасити емоцинално, не знам, но поне ние да :) Въобще искам да кажа, че се заредих само с положителни емоции до горе, до капака просто.
А втората част от денонощието как я прекарахме... не е за разказване просто. Пихме ром на Джони, после бейлис. За пръв път видях Гален мега пиян, т.е. неспособен да се задържи на краката си. Вечерта роди няколко култови бисера:
След като вече сме пили ром и бейлис, Гален казва ентусиазирано: Искате ли после да пием rainbow дайкирита???
НЕ!
Гален: Що!?

Аз: Какъв ти е афтършейва?
Г: Straight! Зелен straight!
Крис: Straight ли? Мислех, че си гей!

Мария(към Крис): Aз обичам дупито ти!
Крис(учудено): Знам. И то те обича!

Мария(опитва се да дразни Крис, че ще гледа True Blood още същия ден по HBO): Знаеш ли какво? Днес вече е неделя и....
Крис: да... и аз нямам НВО..
Мария: злобен смях
Крис: Да, но аз утре ще правя секс, а ти - не!

Гален: Кръв повръщам, пари не връщам!
Крис: хорското мнение след моето погребение!
Тери: Айдеее.... продължихме с шибаните лафове!

Част от снимковия материал е във facebook. Към 1 и половина се наложи да прибираме Гален до у тях, щото не можеше да ходи, а докато го измъкнем от заведението тъкмо обеснявах на Крис как съм заляла доскиас с боздуган и идва няк'къв "батко", който почна да ни зарибява с най-изтърканата реплика евър - "вас някъде съм ви виждал..." да бее.....
Беше една от най-добрите вечери някога и знам, че скоро няма да се повтори. Освен ако на рождения ми ден Гален, Мария и Крис не дойдат до Букурещ, както обещаха (devil)

a night to remember

ех, култова вечер! :)
Първо бяхме на Дюни с обичайните заподозрени, както и двама нови субекта, поливахме новопридобитата ми книжка с боздуган и бира. После отидохме на арт клуба, където слушахме Jazz Bite, т.е. майката и бащата на Терито и пихме мартини с Мила. Всички се напихме, изсвириха ми всички любими песни, Мила пя, Терито й акомпанираше пляскайки, а аз снимах. Беше велико и като цяло искам да го повторим!

Оф, когато играете BarnBuddy във facebook, карате шофьорски курсове, а вечерта сте изпили много бира - накрая сънувате как карате, а във завоите има някакви репи и червени репички. А на портите на селските къщи, отгоре, има ягоди. Сбъркана работа, честно ви казвам. Като споменах ягоди, тази година май не успях да хапна никакви ягоди.
Въпреки строгата и изрична забрана, да не разказвам за такива неща тук, и този път не мога да го пропусна. Та излязох аз с ония двечките, Йоана и Боряна. С втората се познаваме от деца, играли сме си заедно на балкана и т.н. А Йо е от моя квартал и като малки пак сме се виждали насам-натам. Та, мисълта ми беше, че напомнят на нас, на мен и Мила имам предвид. Напомнят де, не - приличат, не - същите са... нещо като слаб разтвор :) Сядат заедно при double D., много ме кефи сарказма между тях, а когато Йоана заговори за зодии и асценценти, се сещам за моята мания, но ако я видите как пуши и отмята коса назад.... има потенциал в тия двечките.
Че имаше и някаква промоция на загорка, триеш на някакво картонче и може да спечелиш още една, ако не - пише 'опитай пак'. и ние толкова пъти опитвахме пак, че накрая едвам се доклатихме до нашия квартал. прибрах си един камък от улицата, а Йо си прибра едно счупено паве-плочка. и си обещахме да го повторим! :)

ol'skuul

old school fun, но не с хората от класа и не на онази среща на класа на Норд. а просто както ние си знаем. Излязохме с Крис и Гален да пием по нещо студено, срещнахме Тери с колелото. Крис трябваше да има среща с Вал, но я убедихме да отидем в нас да ядем спагети и така четиримата се озовахме в кухнята пред телевизора. Гледахме мача, пихме, т.е. изпихме де що бира имаше из нас. Беше толкова горещо, че не можехме да си говорим за нещо по-сериозно от 'има ли още от тая бира бе?' и дали да изсипем соса за спагетите направо в тенджерата или да си го разсипем по чиниите. Е, с Криса естествено го изпраскахме направо в тенджерата, въпреки отчаяната съпротива от мъжка страна. Моментът, в който двамата с Вал едновременно крещим НЕ беше култов, разбира се - аз викам не на Гален, за да не изсипе пък лютивото сосче чили при другия сос и спагети, а Вал вика не в посока телевизора, защото Derry без малко да вкарат гол на ЦСКА или нещо от сорта. Е, не вкараха де и Гален не изсипа цялото чили при общите спагети. Голямо изпростяване беше, Криса се напи, твърдеше, че й е весело, а накрая Вал и Гален пиха уиски. Не ги знам как са се прибирали, аз добре, че си бях вкъщи. Преядох, изпих и изпуших много. Тръгнаха си към 1.

На другата сутрин не ме питайте как съм ставала в 7, за да ходя на кормуване от 8. Главата ме цепи, не виждам никакви светофари и стопове... но пък накрая инструкторЪ каза, че днес било по-добре от преди.
Абе, върви, че ги разбери!
А сега ще излизам с Дени :) а в неделя ще ходим на Нисово (sun)

Lucky to have been where I have been Lucky to be coming home again

Вчера беше пренатоварен ден. Ходихме до София с един приятел да вземем сина му от летището, че се връщаше от Англия. после ходихме в Студенстки и ядохме на някакво забутано рибно ресторантче. Сом с картофки и бира рулз. После наобратно слушахме purple, Abba и Kenny G. и радио Z-Rock де. Върнахме се късно - към 9, метнах се в банята, взех чантата за подаръка на Тери и отпраших с едно такси. Подаръкът й беше sketchbook с твърди корици, туш, перодръжка и позлатено перце. От мен, Крис, Мария, Вал и Гален. Важното е, че Тери много се изкефи.
Taка, а сега си ме представете на рожден ден, където 99,99% от гостите са от.. аниме клуба. За да спася интелектуалното си развитие от тотална деградация, трябваше да се направи нещо драстично. И то беше - аз, Мария, бира, фъстъци и три кутии цигари и на тераската. В едни римски пози. Оплаквахме си се два-три часа от живота, глобалното затопляне и семействата като цяло. Изляхме си мъката, изпихме бирата, мен продължаваше да ме боли глава... тя от сутринта си ме болеше, следобед изпих един аулин - нищо, все едно аспирин да бях взела, после у Тери изпих един седалгин-нео и накрая затапих с два аналгина, за да приключи драмата веднъж завинаги. И ми мина де. След това Мария прие друго агрегатно състояние някъде, а аз се преместих в кухнята да си говоря с майката на Терито. Е, няма толкова култова майка просто, няма! Искам и аз да съм като нея някой ден. Толкова спокоен, усмихнат човек и т.н. Разправяхме си за идиотското шофиране по пътищата и магистралите, за хората в Англия, на Балканите, за музиката и участията, за Норвегия. С нея вече доизпихме де квото имаше останало от бирата, после тя мина на мента с мляко... и така до 3 часа. Тогава аз се прибрах да спя вече, и без това всички се бяха изпонатръшкали. а майката на Тери каза, че без мен щяла да умре от скука ;)
Само за протокола - днес станах по обед :Р

Can it be that it was all so simple then?

Mmm. Mmm.
Memories, light the corners of my mind
Misty watercolor memories of the way we were.
Scattered pictures of the smiles we left behind
smiles we give to one another
for the way we were.
Can it be that it was all so simple then
or has time rewritten every line?
If we had the chance to do it all again
tell me would we? Could we?
Memories, may be beautiful and yet
what's too painful to remember
we simply choose to forget
So it's the laughter we will remember
whenever we remember
the way we were.


така де, последната година бая занемарих блогването, хич да не е. Комплексни причини - най-вече непостоянният нет, а в края на учебната година пълното му отсъствие. Е, имахме безжичен в даскало, но не мога да блогвам, когато 5 човека са се накачулили отгоре ми.
Онзи ден, кога беше, гледах стари снимки и четох логовете ни с Мила от скайп. Главно съдържат горе-долу следните неща - разкази как, къде, с кого и с какво сме се напили предната нощ, оплаквания от махмурлука, оплаквания от родителското тяло, обсъждане на стачката, даскалите, какво имаме за домашно, кога е контролното, дали утре ще влизаме в еди-кой-си час, сутрешно кафе ... какви татуировки сме щели да си правим, планове за бъдещето ;) (мац, ти май си ги изпълнила твоите така, както си ги написала :Р), яко хейтване като цяло... :D
яко меланхолично, но същевременно и весело ми стана ;)
а за моето неблогване.. какво да ви кажа... не че нямам какво да кажа, доста пиянски вечери и емоции останаха неописани, но доста от тях предпочитам да ги забравя. т.е. неприятните поне. имам си вече още една 'обица на ухото' от тази година.. но няма да я нося, защото портретът не е у мен :)
Обещавам да блогвам по-често.

And hell YES, we would, we could!

отново Буковски...

Мечтата на една жена

е мъж с неокосмени гърди,

малко потен,като цяло чист,

с не много къса,с не много дълга коса,

небрежен и с брада

на най-малко три дни,

с избелели дънки и дъх на малц.

Eдно към едно и половина на килограми,

и по-висок,определено по-висок от нея,

достатъчно умен, за да я боготвори,

достатъчно красноречив, за да я ухажва,

достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове.

Даже не е необходимо да я забавлява,

важното е да я чука,прилично вулгарен,

достатъчно циничен,малко мръсник,

много луд,с белег на лявата вежда и на десния хълбок.

Той няма да остане,той ще я завлече някъде за известно време.

Ще чука и ще лиже,и пак ще чука и пак ще лиже.

Ще спи малко и ще я буди, за да я чука.

Ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко домати,

и много, обилно много магданоз и бадеми,

за да чука още и още.

И няма да мие чинии - ще ги изхвърля.

Той няма да пие бира, за да не му пада...

Той също така няма да й остави бебе за спомен,

ще я остави пред дома й.

А на нея й остава да си купи ново бельо

за под вмирисания му на цигари и пот,уиски и пушек

пуловер и да мастурбира...

избори в БГ

Отиваме да гласуваме с баща ми и между нас се провежда следният диалог:
Аз: Добре, имало ли е случай в България избирателната активност да е над 50% ?!
Бащата: ОООО, ами по Живково време 99,99% беше избираемостта. Само една баба дето умряла в 7 сутринта, не могла да отиде да гласува и развалила работата. Всичко се издирва тогава, що не гласуват 100% бе?! аа, тя бабичката дето умряла...
...

А ние днес защо отидохме да гласуваме? За да не спечелят турците и циганите, боже, докъде я докарахме.

Vreau

Vreau un aparat de fotografiat şi să călătoresc. Şi vreau să învâţ italiano. Asta e.

АГ ИМА БАЛ и как се прибирах на следващия ден

Малко след събитието блогвам, ама нямаше време.
24 май. очертаваше се натоварен ден. Първо бях канена на бала на Вили от "А" клас.
Набрах едни рози от градинката до нас, после купих някакъв сувенир и се запътих към края на града, някъде около 'Цветница'. Разгеле, намерих им блока. Абитуриентката обаче не беше още готова, а аз бях единственият гост, та като почнаха да ми наливат едни водки... айде вземи си от това, вземи си от онова... мисълта ми е, че от 2 следобяд се почна с водката. След това отидох до у нас, взех подаръка на братовчедка ми и отидохме у тях с нашите. И там едни водки, снимки, снимки и пак снимки с абитуриентката, чак ми призля вече. И после пеша до съда. ЛЕЛЕ, колко народ имаше! На нашия бал площадът не беше така full. Всички тази година бяха много хубави, признавам. И оригинални. И евала, че зазидаха даскалото, малко да се събуди тая английска гимназия най-сетне. Доскиас - много личен момък, с кецовете и вратовръзката, браво мойто момче, и македонките, на които им показвах снимките много те харесаха :D След това срещнах Вики и Анна, уговорихме си среща по-късно. Срещнах и Бранимир, с кого пък решихме да се срещнем в 11 часа, не че нямаше да пътуваме рано на другата сутрин и аз още не си бях нагласила багажа де...
И отиваме с Ан и Викс да изпием по една бира някъде, и къде.. къде.. ами на мола най-отгоре. Мислех си, че ще има хубава гледка, но уви, виждаха се някакви счупени покриви и керемиди, разочарована съм. Пихме бири, слушах драмите от живота на Виктория и селските бекове, с които се занимава и някви други глупости, в смисъл, успокоявах се, че има и по-зле от мен...
До 11 нямах какво да правя, та се обадих на Мария да се срещнем за малко на часовника и да побъбрим. Докато я чаках, гледах как някакъв пияница с полупразно шише водка говореше на един уличен фенер, караше му се, повтаряше постоянно fuck off и питаше лампата "ты понимаешь? понимаешь???!" Невероятна гледка. И дойде Мария, седим си с нея на една пейчица там и си пушим кротко. Идва няк'къв мазен миризлив циганин ли, там къв беше, и ни вика: момичета, абе, имам едно предложение. ние сега ще се смъкваме към кея, искате ли да дойдете с нас?
ДА БЕ! точно това исках! не, мерси, отклоняваме учтиво молбата му, ама тоя продължава, та му се сопнах да си тръгва вече, че се махна накрая.
И тъкмо изпращам Мария до театъра, че щеше да ходи в Крис да пият текила(аз защо не отидох е друга тема) и тръгвам към часовника пак - и се припознавам в бармана от SIGN (Мила, *намиг*). Ама то нали тъмно и не мога да разбера дали наистина е той, та го зазяпах през рамо, стори ми се, че е той и се усмихнах леко. И пича идва към мене, подава ми ръка и ми казва: "познаваме ли се отнякъде?" Аха, викам си аз, щом ме питаш така, значи ще да не се познаваме. Нейсе, запознахме се и се провежда следния диалог:
Аз: Съжалявам припознах се, но човекът, за който ви мислех има сини очи.
Пича: о, ама аз понякога нося лещи
Аз: смея се.
П: имаш много чаровна усмивка.
Аз: хъх... мерси :)
П: И накъде отиваш?
Аз: амии.. имам среща с един приятел на часовника
П: Среща? ама с приятел?
Аз:(твърдо решена да му изясня, че не отивам на любовна среща) ами всъщност нещо като meeting ама с един човек, в смисъл не е date.
П: аха, и защо ми го казваш на английски, ти от тук ли си?
Аз: За да ти обесня разликата и да, от тук съм, ама не живея тук.
П: (тука вече почва да ми изяснява автобиографията си без да съм го питала) аха, и аз знам английски, живял съм в Америка, бла-бла, другото не го помня....
Накрая се оказа, че пича преди държал пиано бара и все пак познавал бармана на SIGN. и така, стигнахме до часовника, той отиде на "Интим", а аз и Бранимир отидохме на SIGN :D Пихме по един ром/ уиски и си тръгнахме, щото мен много ме болеше главата и трябваше да ставам рано, за да пътувам с маршрутката.

Лягам си аз в 2 през нощта и на следващия ден ставам в 5. учудващо, не ми се спи толкова много, пия кафе и спокойно си глася багажа. Боже, как можах да тръгна с толкова много багаж! То всъщност беше храна, не знам защо тежеше толкова много, дори си оставих дрехите в Русе и пак едвам се дотътрих. Щото и на съквартирантката някакви неща носих...
В маршрутката бяхме само аз и още едно момиче. Като слязохме се запознахме и се оказа, че и тя била на бал предната вечер, и то на АГ. сестра и завършвала, ама не я познавах. А пък тази мацка и тя се оказа от АГ, че и набор '87, ама и нея за първи път я виждах. Качихме се заедно в метрото и тя ме посъветва да взема маршрутка за Креведия направо от Гара де Норд, за да не сменям две маршрутки. Браво, Лидия, слушай ти такива съвети, когато си с най-много багаж. В смисъл слязох там, чаках, чаках, ама тва чудо не дойде, а чантите много тежаха, за хукна да търся къде баш спира тая маршрутка. Та се обадих на цимерката и й викам, Джули, положението е много тежко, ела ме вземи. И тя вика добре, стой където си, идвам. И сядам аз там някъде с чантите, а около мен някви циганчета. Ама аз си викам, майната им, пълен игнор. И седят те с някви найлонови торби и дишат от тях и ме обикалят хищно. Аз в първия момент обаче не мога да загрея за какво, аджеба, са им тия кесии и кво правят с тях. Точно след 30 секунди, като ме лъхна оная специфична миризма, ми стана пределно ясно и се преместих на около стотина метра от тях. Тук искам да уточня, че това се случва посред бял ден, пред централния вход на Гара де Норд, и има хора около мен. Изваждам си телефона да звънна на цимерката да й кажа да идва колкото се може по-бързо, че около мен някви дишат лепило и идва няк'къв циганин, почва да ми приказва нещо, аз не го слушам, не го поглеждам дори, и - тук вече върха на човешката, циганската по-скоро, наглост - посяга да ми открадне телефона!!!!!!!!!!!!! ебати посегателството над личността ми, бях шокирана. добре, че си държах чантата здраво и не посегна да вземе нещо друго, щото направо не знам. после през цялото време, докато дойде Джули си мислех, че всеки, който се доближава или ме заговаря, ще ми направи нещо. Изводът е - не пътувайте сам с много багаж.
Накрая всичко е добре, когато свършва добре. Прибрахме се и му дръпнах един здрав сън.
Take care and beware of romanian gipsies.

Леле снощи как се напихме с Кремена, и то на балкона й :) Мислех да ходим на дивата орхидея или някакво подобно, ама за там трябваше да имаме някви пари, пък аз нямах много, а и на нея не й се излизаше, та решихме по домашному. Купих една двулитровка, едни цигари(тая в магазина като ми каза 3.50 лв. нещо ме жегна) и една мастика за Кремена. И като се почнаха едни разговори на балкона, за родителите, за работата, за всички балкански народи(най-вече за гърци и албанци :Р) Изобщо не усетих кога мина времето. По едно време обаче много ме хвана(все пак изпих бирата сама) и се опънах на леглото за малко, Кремена и тя до мене, телевизора бръмчеше нещо си, а тя вече дълбоко хърка до мене :D Към 1 се събудих и реших да си ходя, за да не се налага утре да давам обяснения къде съм спала. Ама то като се прибрах не можах да заспя, един глад, глад, ама ГЛАД ви казвам! Че ядох сандвич и после препечени филийки с олио и четох афоризмите на Оскар Уайлд. И така до 3. После май съм заспала.
А днес като по чудо нямам пролетна умора и успях да стана по-рано от 12 am. Явно бирата дава живителни сили :D

По пътя.

"... а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрал след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват <<Аууууу!>>."

boredom causes severe brain damage...

Току-що присъствах на най-скучния час по limba romana & literatura romana EVER! Онова натегнато хомосексуалистче/професорът ни влезе в стаята без дори да се представи, веднага ни даде на един лист да напишем какво знаем за румънската литература (нищо демек) - как да знам, като досега нищо не сме учили, а от обща култура съм чувала само 2-3 имена. Да беше казал да изброим румънски художници, сигурно повече щях да му напиша - след като обиколих няколко музея в Букурещ... Четох Лолита, играхме на думи с Момчил, но това професорче говореше толкова монотонно, че ти идва да си теглиш ножа от скука. След 40 минути слушане с едно ухо, веднага ти става ясно, че тоя освен всички качества на преподавател, му липсват и елементарни педагогически познания. Държа ни час и половина без почивка. Но то май всъщност беше стратегическа грешка от негова страна да ни дава пауза, защото сега съм сигурна, че половината са свили знамената, включително и аз, щом сега пиша това, а не го слушам оня тъпанар. *въздъх* Пак ще се наложи да се самообразовам.
Както беше казал някой много мъдро - никога не съм допускал училището да попречи на истинското ми образование.