Вчера беше доста бохемски ден, излязох в 5 часа да пия кафе с Гален. Отидохме на Jazz-a и естествено се разлигавихме максимално. Пихме по две виенски кафета, второто беше само заради хубавата сметана. Оказа се, че Гален е пристрастен към канелата (чудех се какво друса през всичките тези години), махна капачето на солницата и почна да сипе от бурканчето направо, голям смях. После се разходихме до даскало. Ех, откога не го бях вървяла този път - от студентските барчета и до даскало. А пред АГ запалих цигара, ей така, напук. Ама не беше същото. Беше някак си доста далечно и студено (и в буквалния и в метафоричния смисъл).
На прибиране не пропуснахме да се натъпчем с Ruffles Heinz Ketchup :D а в магазина се въртеше една френска песен - Еt si tu n'existais pas на Joe Dassin. Щях да падна от стола, когато чух Гален, застанал до мен на опашката, да си припява текста! ... Нищо шокиращо, нищо учудващо, дори и твоята лодка да се казва Титаник...