Saturday, May 30, 2009
Thursday, May 28, 2009
АГ ИМА БАЛ и как се прибирах на следващия ден
Малко след събитието блогвам, ама нямаше време.
24 май. очертаваше се натоварен ден. Първо бях канена на бала на Вили от "А" клас.
Набрах едни рози от градинката до нас, после купих някакъв сувенир и се запътих към края на града, някъде около 'Цветница'. Разгеле, намерих им блока. Абитуриентката обаче не беше още готова, а аз бях единственият гост, та като почнаха да ми наливат едни водки... айде вземи си от това, вземи си от онова... мисълта ми е, че от 2 следобяд се почна с водката. След това отидох до у нас, взех подаръка на братовчедка ми и отидохме у тях с нашите. И там едни водки, снимки, снимки и пак снимки с абитуриентката, чак ми призля вече. И после пеша до съда. ЛЕЛЕ, колко народ имаше! На нашия бал площадът не беше така full. Всички тази година бяха много хубави, признавам. И оригинални. И евала, че зазидаха даскалото, малко да се събуди тая английска гимназия най-сетне. Доскиас - много личен момък,
с кецовете и вратовръзката, браво мойто момче, и македонките, на които им показвах снимките много те харесаха :D След това срещнах Вики и Анна, уговорихме си среща по-късно. Срещнах и Бранимир, с кого пък решихме да се срещнем в 11 часа, не че нямаше да пътуваме рано на другата сутрин и аз още не си бях нагласила багажа де...
И отиваме с Ан и Викс да изпием по една бира някъде, и къде.. къде.. ами на мола най-отгоре. Мислех си, че ще има хубава гледка, но уви, виждаха се някакви счупени покриви и керемиди, разочарована съм. Пихме бири, слушах драмите от живота на Виктория и селските бекове, с които се занимава и някви други глупости, в смисъл, успокоявах се, че има и по-зле от мен...
До 11 нямах какво да правя, та се обадих на Мария да се срещнем за малко на часовника и да побъбрим. Докато я чаках, гледах как някакъв пияница с полупразно шише водка говореше на един уличен фенер, караше му се, повтаряше постоянно fuck off и питаше лампата "ты понимаешь? понимаешь???!" Невероятна гледка. И дойде Мария, седим си с нея на една пейчица там и си пушим кротко. Идва няк'къв мазен миризлив циганин ли, там къв беше, и ни вика: момичета, абе, имам едно предложение. ние сега ще се смъкваме към кея, искате ли да дойдете с нас?
ДА БЕ! точно това исках! не, мерси, отклоняваме учтиво молбата му, ама тоя продължава, та му се сопнах да си тръгва вече, че се махна накрая.
И тъкмо изпращам Мария до театъра, че щеше да ходи в Крис да пият текила(аз защо не отидох е друга тема) и тръгвам към часовника пак - и се припознавам в бармана от SIGN (Мила, *намиг*). Ама то нали тъмно и не мога да разбера дали наистина е той, та го зазяпах през рамо, стори ми се, че е той и се усмихнах леко. И пича идва към мене, подава ми ръка и ми казва: "познаваме ли се отнякъде?" Аха, викам си аз, щом ме питаш така, значи ще да не се познаваме. Нейсе, запознахме се и се провежда следния диалог:
Аз: Съжалявам припознах се, но човекът, за който ви мислех има сини очи.
Пича: о, ама аз понякога нося лещи
Аз: смея се.
П: имаш много чаровна усмивка.
Аз: хъх... мерси :)
П: И накъде отиваш?
Аз: амии.. имам среща с един приятел на часовника
П: Среща? ама с приятел?
Аз:(твърдо решена да му изясня, че не отивам на любовна среща) ами всъщност нещо като meeting ама с един човек, в смисъл не е date.
П: аха, и защо ми го казваш на английски, ти от тук ли си?
Аз: За да ти обесня разликата и да, от тук съм, ама не живея тук.
П: (тука вече почва да ми изяснява автобиографията си без да съм го питала) аха, и аз знам английски, живял съм в Америка, бла-бла, другото не го помня....
Накрая се оказа, че пича преди държал пиано бара и все пак познавал бармана на SIGN. и така, стигнахме до часовника, той отиде на "Интим", а аз и Бранимир отидохме на SIGN :D Пихме по един ром/ уиски и си тръгнахме, щото мен много ме болеше главата и трябваше да ставам рано, за да пътувам с маршрутката.
24 май. очертаваше се натоварен ден. Първо бях канена на бала на Вили от "А" клас.
Набрах едни рози от градинката до нас, после купих някакъв сувенир и се запътих към края на града, някъде около 'Цветница'. Разгеле, намерих им блока. Абитуриентката обаче не беше още готова, а аз бях единственият гост, та като почнаха да ми наливат едни водки... айде вземи си от това, вземи си от онова... мисълта ми е, че от 2 следобяд се почна с водката. След това отидох до у нас, взех подаръка на братовчедка ми и отидохме у тях с нашите. И там едни водки, снимки, снимки и пак снимки с абитуриентката, чак ми призля вече. И после пеша до съда. ЛЕЛЕ, колко народ имаше! На нашия бал площадът не беше така full. Всички тази година бяха много хубави, признавам. И оригинални. И евала, че зазидаха даскалото, малко да се събуди тая английска гимназия най-сетне. Доскиас - много личен момък,
с кецовете и вратовръзката, браво мойто момче, и македонките, на които им показвах снимките много те харесаха :D След това срещнах Вики и Анна, уговорихме си среща по-късно. Срещнах и Бранимир, с кого пък решихме да се срещнем в 11 часа, не че нямаше да пътуваме рано на другата сутрин и аз още не си бях нагласила багажа де...И отиваме с Ан и Викс да изпием по една бира някъде, и къде.. къде.. ами на мола най-отгоре. Мислех си, че ще има хубава гледка, но уви, виждаха се някакви счупени покриви и керемиди, разочарована съм. Пихме бири, слушах драмите от живота на Виктория и селските бекове, с които се занимава и някви други глупости, в смисъл, успокоявах се, че има и по-зле от мен...
До 11 нямах какво да правя, та се обадих на Мария да се срещнем за малко на часовника и да побъбрим. Докато я чаках, гледах как някакъв пияница с полупразно шише водка говореше на един уличен фенер, караше му се, повтаряше постоянно fuck off и питаше лампата "ты понимаешь? понимаешь???!" Невероятна гледка. И дойде Мария, седим си с нея на една пейчица там и си пушим кротко. Идва няк'къв мазен миризлив циганин ли, там къв беше, и ни вика: момичета, абе, имам едно предложение. ние сега ще се смъкваме към кея, искате ли да дойдете с нас?
ДА БЕ! точно това исках! не, мерси, отклоняваме учтиво молбата му, ама тоя продължава, та му се сопнах да си тръгва вече, че се махна накрая.
И тъкмо изпращам Мария до театъра, че щеше да ходи в Крис да пият текила(аз защо не отидох е друга тема) и тръгвам към часовника пак - и се припознавам в бармана от SIGN (Мила, *намиг*). Ама то нали тъмно и не мога да разбера дали наистина е той, та го зазяпах през рамо, стори ми се, че е той и се усмихнах леко. И пича идва към мене, подава ми ръка и ми казва: "познаваме ли се отнякъде?" Аха, викам си аз, щом ме питаш така, значи ще да не се познаваме. Нейсе, запознахме се и се провежда следния диалог:
Аз: Съжалявам припознах се, но човекът, за който ви мислех има сини очи.
Пича: о, ама аз понякога нося лещи
Аз: смея се.
П: имаш много чаровна усмивка.
Аз: хъх... мерси :)
П: И накъде отиваш?
Аз: амии.. имам среща с един приятел на часовника
П: Среща? ама с приятел?
Аз:(твърдо решена да му изясня, че не отивам на любовна среща) ами всъщност нещо като meeting ама с един човек, в смисъл не е date.
П: аха, и защо ми го казваш на английски, ти от тук ли си?
Аз: За да ти обесня разликата и да, от тук съм, ама не живея тук.
П: (тука вече почва да ми изяснява автобиографията си без да съм го питала) аха, и аз знам английски, живял съм в Америка, бла-бла, другото не го помня....
Накрая се оказа, че пича преди държал пиано бара и все пак познавал бармана на SIGN. и така, стигнахме до часовника, той отиде на "Интим", а аз и Бранимир отидохме на SIGN :D Пихме по един ром/ уиски и си тръгнахме, щото мен много ме болеше главата и трябваше да ставам рано, за да пътувам с маршрутката.
Лягам си аз в 2 през нощта и на следващия ден ставам в 5. учудващо, не ми се спи толкова много, пия кафе и спокойно си глася багажа. Боже, как можах да тръгна с толкова много багаж! То всъщност беше храна, не знам защо тежеше толкова много, дори си оставих дрехите в Русе и пак едвам се дотътрих. Щото и на съквартирантката някакви неща носих...
В маршрутката бяхме само аз и още едно момиче. Като слязохме се запознахме и се оказа, че и тя била на бал предната вечер, и то на АГ. сестра и завършвала, ама не я познавах. А пък тази мацка и тя се оказа от АГ, че и набор '87, ама и нея за първи път я виждах. Качихме се заедно в метрото и тя ме посъветва да взема маршрутка за Креведия направо от Гара де Норд, за да не сменям две маршрутки. Браво, Лидия, слушай ти такива съвети, когато си с най-много багаж. В смисъл слязох там, чаках, чаках, ама тва чудо не дойде, а чантите много тежаха, за хукна да търся къде баш спира тая маршрутка. Та се обадих на цимерката и й викам, Джули, положението е много тежко, ела ме вземи. И тя вика добре, стой където си, идвам. И сядам аз там някъде с чантите, а около мен някви циганчета. Ама аз си викам, майната им, пълен игнор. И седят те с някви найлонови торби и дишат от тях и ме обикалят хищно. Аз в първия момент обаче не мога да загрея за какво, аджеба, са им тия кесии и кво правят с тях. Точно след 30 секунди, като ме лъхна оная специфична миризма, ми стана пределно ясно и се преместих на около стотина метра от тях. Тук искам да уточня, че това се случва посред бял ден, пред централния вход на Гара де Норд, и има хора около мен. Изваждам си телефона да звънна на цимерката да й кажа да идва колкото се може по-бързо, че около мен някви дишат лепило и идва няк'къв циганин, почва да ми приказва нещо, аз не го слушам, не го поглеждам дори, и - тук вече върха на човешката, циганската по-скоро, наглост - посяга да ми открадне телефона!!!!!!!!!!!!! ебати посегателството над личността ми, бях шокирана. добре, че си държах чантата здраво и не посегна да вземе нещо друго, щото направо не знам. после през цялото време, докато дойде Джули си мислех, че всеки, който се доближава или ме заговаря, ще ми направи нещо. Изводът е - не пътувайте сам с много багаж.
Накрая всичко е добре, когато свършва добре. Прибрахме се и му дръпнах един здрав сън.
Take care and beware of romanian gipsies.
В маршрутката бяхме само аз и още едно момиче. Като слязохме се запознахме и се оказа, че и тя била на бал предната вечер, и то на АГ. сестра и завършвала, ама не я познавах. А пък тази мацка и тя се оказа от АГ, че и набор '87, ама и нея за първи път я виждах. Качихме се заедно в метрото и тя ме посъветва да взема маршрутка за Креведия направо от Гара де Норд, за да не сменям две маршрутки. Браво, Лидия, слушай ти такива съвети, когато си с най-много багаж. В смисъл слязох там, чаках, чаках, ама тва чудо не дойде, а чантите много тежаха, за хукна да търся къде баш спира тая маршрутка. Та се обадих на цимерката и й викам, Джули, положението е много тежко, ела ме вземи. И тя вика добре, стой където си, идвам. И сядам аз там някъде с чантите, а около мен някви циганчета. Ама аз си викам, майната им, пълен игнор. И седят те с някви найлонови торби и дишат от тях и ме обикалят хищно. Аз в първия момент обаче не мога да загрея за какво, аджеба, са им тия кесии и кво правят с тях. Точно след 30 секунди, като ме лъхна оная специфична миризма, ми стана пределно ясно и се преместих на около стотина метра от тях. Тук искам да уточня, че това се случва посред бял ден, пред централния вход на Гара де Норд, и има хора около мен. Изваждам си телефона да звънна на цимерката да й кажа да идва колкото се може по-бързо, че около мен някви дишат лепило и идва няк'къв циганин, почва да ми приказва нещо, аз не го слушам, не го поглеждам дори, и - тук вече върха на човешката, циганската по-скоро, наглост - посяга да ми открадне телефона!!!!!!!!!!!!! ебати посегателството над личността ми, бях шокирана. добре, че си държах чантата здраво и не посегна да вземе нещо друго, щото направо не знам. после през цялото време, докато дойде Джули си мислех, че всеки, който се доближава или ме заговаря, ще ми направи нещо. Изводът е - не пътувайте сам с много багаж.
Накрая всичко е добре, когато свършва добре. Прибрахме се и му дръпнах един здрав сън.
Take care and beware of romanian gipsies.
Subscribe to:
Posts (Atom)