cvd.sklkjdflgvjf

това ще е един много хаотичен пост, така че по-добре да блогна, докато още имам сили
Странен ден, до 7 часа вечерта имаше всяка перспектива да е от гадните, дори мислех да го обявя за ден на гадостите, въпреки че денят на гадостите е на 19 февруари от 8 клас насам.
Отидох първа на пъзела, видяхме се с Ивчо, който си тръгва утре.
някакъв тъпанар ни седна на масата и ни ядоса, после си тръгнахме. и се върнахме след като Мила ни се обади.
После се видях с Криса и някви кокошки, сервитьорката беше най-отвратителната, която някога бях виждала, идваше ми да я зашлевя с нещо през лицето.
после Мила ми съобщи, че някои нежелани субекти от класа ще идват на нашето събиране.... добре, че се бях запасила с цигари.
после отидохме на Джони и вечерта потръгна мнооооого добре, изключително доволна съм, за какво ли не си говорихме и какво ли не не слушахме
и накрая си тръгнах с една каменица,
която сега стои прибрана в шкафа.
беше много хубава вечер
ама явно скоро няма да се повтори
затова се радвам, че се случи изобщо и че се бяхме събрали,
ще ме топли с месеци наред
Vă iubesc сите, чао :)

Мисля, че трябва да започна от култовото ни прибиране до Русе.
Ставаме рано сутринта с Мила, успяваме да се приготвим набързо и един час нямаме какво да правим. Много умно, да. Та отидохме в няква ъндърграунд софийска кръчма, а.к.а Дивака, да пием кафе. Да не се учудвате, имаше хора по масите, изтрезняваха. След това айде на таксито, забрахме Петко, отидохме на гарата, намерихме влака, наместихме се. И по едно време минава Миленката, която също пътуваше към Русе и седна и тя при нас. 1-2 часа си разказвахме битията и житията, старите времена в АГ, после жулихме белот 3-4 часа. Общо-взето беше епично пътуване, I (heart) БДЖ :Р
След това Ивчо ми се обади да сме ходели на камък-звезда. Следните неща и хора - Marlboro Filter Plus, чай с ром за по 1.60, Мимето и Доскиас, аз и Мавродинов and last but not least Бексченцата на Мария.... и така, една част от нас се натряска до неузнаваемост, та се наложи друга част от нас да я изпраща, докато Доскиас отпраши на чалга парти на платиниум, доколкото разбрах, ама може и да не съм разбрала. Вървим, крачим, т.е. не, снегориним към къщата на Мария - която, учудващо за мен, но този път зацикли на доста странна фаза на пиянството си и почна да ми развива някви дълбоко философски теми, за които дори Демирева и Ницше вкупом биха й завидели. Перлата на вечерта беше лафът "Русе е малък град... ама всъщност е много голям!", на което не му помним контекста, ама още му се смеем и я бъзикаме за това. Качвам я до седмия етаж, бъркам й в джоба, за да извадя ключовете, вадя портмонето първо обаче и тя ме пита дали това било нейното... да, твоето беше, Миме... хващам ключовете и отново учудващо за мен налучквам правилния от първия път. Прибирам я тях вече, а сестра й ме изглежда на кръв и урина как може да й връчвам сестра й в такова състояние, аз измърморвам набързо някакво извинение и се измъквам. После се прибрахме с такси (не по мое желание, for the sake of romance) до вкъщи и заспах като пън, само дето ставах 5-6 пъти да пия вода, то и аз немалко количество ром изпих...
Беше една от вечерите, които ще помним дълго, въпреки оскъдните спомени.