това не са ли отрос айрес?
а ти защо не говориш добре български?
ХЪ? ами може би защото съм българка?!?!!!
ъъ... добре, айде отначало.
не, не знам кои са тия.
и какво правиш тук (оглежда се)
ами забавлявам се. (широка усмивка)
не, в букурещ
ааа, уча архитектура
чудесно.
всички така казват, изумително
стинг -сленг -стинг -сленг. не бе, стинг.
абе мрънки сте двете
ние се разбираме между нас. това е женски разговор.
аз и не искам да ви разбирам.
то и не трябва
а така, много правилно
истинските мъже нали знаеш че палят с кибрит. и ся кво като имаш гъзарска запалка?
е...
втора бира, без да си я поръчвам
махам салфетката
идва сервитьорката и почиства. той й помага. явно е бил барман.
стинг няма да ми свирят тази вечер.
ти... с това палто ли си облечена?
ми студено ми е.
след малко махам шала. няколко погледа, лишени от притеснение, в деколтето. и след това репликата: изненада ме :)
о, с кое?
след като няколко пъти ми е палил цигарата с гъзарската си запалка, решавам да върна жеста по моя си начин и му подавам една от чаените свещички на масата. взема я непохватно от ръката ми и се залива и изгаря с восък. но казва че съм много мила. адски мила.
знам.
забавляват ме жестовете, чрез които казва на сервитьорката да ми донесе още една бира.
отивам до тоалетната. връщам се. черна визитка на масата.
това за мен ли е питам небрежно докато я тикам в джоба на палтото, което не е мое
да, отговаря почти без да ме поглежда.
още една бира. този път без салфетка. забелязала ли съм, че е без салфетка, защото предният път съм я махнала много грубо.
задавам му някакви въпроси, на които само отмества погледа си, усмихва се и ми казва: приеми, че само се правя
е не може вечно да се правиш, трябва да има и нещо истинско.
нямало
да бе.
апосиопеза, многоточие. айде ще говорим пак, ще пием кафета... ще ти обесня друг път
хм, добре, ще го запомня. (май след това ми даде визитката си)
ай стига си я чистил тая маса, май дълго време си работил като барман?
навежда се към ухото ми - има ли значение всъщност?
не, просто констатирам. отбелязвам факта. (мигам на парцали междувременно)
няколко пъти се обърка и ми говори на румънски.
знам и други езици освен българския.
тъй ли какви?
...
е, с руския ме изненада.
ама споко, аз само разбирам тук-таме, не го знам
май си много срамежлив и мълчалив.
не бе, само се прая
досадно подвикване някъде от останалата вселена. не обръщам внимание. някой продължава да подвиква името ми. добре де, идвам, чакай само да си изпия бирата.
обличам палтото и си вземам чантето. отпивам още една глътка и въпреки че не съм изпила цялата бира, съм готова да си тръгна. жените обаче продължават да се намират на приказка и аз си отпивам още от бирата. накрая викат е ай изпий си я цялата. стоя и само си допивам бутилката. покапвам се. обърсвам се с опакото на ръката, типично по селски. прави ми жест, че още имам капки по брадичката. вземам една салфетка от масата. вече стоя там, само докато си доизпия и последната глътка. чао. още 2-3 секунди приказки с останалите и си тръгваме.
на изхора крещим "Да живее България", после се мятаме на едно такси и ... ето, прибираме се по светло в 6:30, както е казвала мама :)
