Леле снощи как се напихме с Кремена, и то на балкона й :) Мислех да ходим на дивата орхидея или някакво подобно, ама за там трябваше да имаме някви пари, пък аз нямах много, а и на нея не й се излизаше, та решихме по домашному. Купих една двулитровка, едни цигари(тая в магазина като ми каза 3.50 лв. нещо ме жегна) и една мастика за Кремена. И като се почнаха едни разговори на балкона, за родителите, за работата, за всички балкански народи(най-вече за гърци и албанци :Р) Изобщо не усетих кога мина времето. По едно време обаче много ме хвана(все пак изпих бирата сама) и се опънах на леглото за малко, Кремена и тя до мене, телевизора бръмчеше нещо си, а тя вече дълбоко хърка до мене :D Към 1 се събудих и реших да си ходя, за да не се налага утре да давам обяснения къде съм спала. Ама то като се прибрах не можах да заспя, един глад, глад, ама ГЛАД ви казвам! Че ядох сандвич и после препечени филийки с олио и четох афоризмите на Оскар Уайлд. И така до 3. После май съм заспала.
А днес като по чудо нямам пролетна умора и успях да стана по-рано от 12 am. Явно бирата дава живителни сили :D

По пътя.

"... а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрал след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват <<Аууууу!>>."

boredom causes severe brain damage...

Току-що присъствах на най-скучния час по limba romana & literatura romana EVER! Онова натегнато хомосексуалистче/професорът ни влезе в стаята без дори да се представи, веднага ни даде на един лист да напишем какво знаем за румънската литература (нищо демек) - как да знам, като досега нищо не сме учили, а от обща култура съм чувала само 2-3 имена. Да беше казал да изброим румънски художници, сигурно повече щях да му напиша - след като обиколих няколко музея в Букурещ... Четох Лолита, играхме на думи с Момчил, но това професорче говореше толкова монотонно, че ти идва да си теглиш ножа от скука. След 40 минути слушане с едно ухо, веднага ти става ясно, че тоя освен всички качества на преподавател, му липсват и елементарни педагогически познания. Държа ни час и половина без почивка. Но то май всъщност беше стратегическа грешка от негова страна да ни дава пауза, защото сега съм сигурна, че половината са свили знамената, включително и аз, щом сега пиша това, а не го слушам оня тъпанар. *въздъх* Пак ще се наложи да се самообразовам.
Както беше казал някой много мъдро - никога не съм допускал училището да попречи на истинското ми образование.

M 42

... е обективът, който Добри си търси, всъщност няма нищо общо с останалата част от историята, както и да е :D
Беше страхотнааааааааааааааааааааа вечер!
Първо ходихме в КДК и слушахме Марк Смол , талантът му никак не е small, btw, адски много си го бива американчето, не само визуално! Супер е земен, одобри ми request-a в MySpace, даже накрая на вечерта си говорихме и се снимахме заедно *sigh* Чакам снимките от Добри. Просто беше страхотен пича. Жалко, че е за толкова кратко в България.
След това, по стара традиция, отидохме на "На черешата" , където също беше страхотно, пих много ром и чай. После дойде Владо, обсъждахме какви ли не глупости и спорихме на какви ли не теми, предложих на Добри да затворим, но той отказа под претекст, че много му се спяло. Нищо, някой друг път. Това да изпиеш толкова ром и да можеш да ходиш на високи токчета си е голямо постижение, да знаете - Владо също се съгласи. На път за таксито (е то от max music club до стоянката за таксита са си точно 5 метра) щях да си загубя пантофката, но някак си успях да се добера до таксито и да си изфъфля адреса, а не 'карай към вкъщи' :) абе изобщо култова вечер, надявам се да се повтори. И за късмет, точно когато си тръгвахме почнаха да свирят някакъв rock'n'roll, голям фън, но не останахме.
А, и следобяд бях пила някакво много добро румънско червено вино с Кремена, докато тя ми разказваше екшъни от младостта си. Изобщо деня потръгна много добре
Лаку ноч!

Whatever I Did When I Was Drunk Didn't Happen, because I Was Drunk

Напих се отвратително миналата седмица и откраднах една чаша от някакво заведение... но.. каквото и да се е случило, когато съм пияна, не се брои... защото съм била пияна. А и не плащам данък "Обществено мнение". После уж щяхме да ходим на планина, планът пропадна, разболях се, сега имам ангина и съм на инжекции. Нищо ново под слънцето. Общо-взето много негативни емоции тия дни.
Саксофонистът на Майкъл Бубле ще идва в България. Не знам дали ще мога да отида, защото ще е в дома на дейците на културата, пусто да остане. За какво не го направят в някоя по-голяма зала, с билети и всичко останало! Стискайте палци да има места (а и да се пооправя дотогава).
Това е засега. Връщам се в румънско на 15 февруари. И ще си имам минибар в стаята! :D

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.

So true, so true!
Снощи в 3:25 am ме събужда Петя, за да ми каже, че и нея са я събудили да й кажат, че днес в 9 щял да бъде изпитът по френски. Ай сиктир! си викам аз!! След това чатих до 4am с Вес, за да разбера каква е тая паника, какво е това чудо. Оказва се, че някой малоумник, не, нямам думи да кажа какъв, в ДВА часа посред нощ пуска слух, че изпитчето е днес. Съответно всички, досущ като едно стадо от слепи животни, са се паникьосали, почнали да си хлопат по вратите и да се разбуждат, щото щяло да има, видиш ли, изпит. По-плоска шега от тази не бях вижала и чувала. Що за теле трябва да си, за да си правиш такъв нелеп кодош с цялото общежитие!
Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно. Явно на никой бъбрек не му дойде на ум, че това е а)невъзможно; б)алогично. При положение, че и двете учителки са казали и на френски, и на румънски, че изпитът е на 02.02., едва ли през нощта точно ще преместят датата. Пълно малоумие, безумие и т.н.
Само дето ми развалиха и на мен съня и до 4:30-5 не можех да заспя. Тази сутрин още новини не съм получавала, но едва ли е защото всички са на изпит по френски.

Въй, въй! Имам изпити след два дена. По френски и по румънски. Френският чак не ми се мисли къв ще го дървя, щото и грам френски не знам - само Je m'appelle Lidia и Je suis Bulgare. Да ми простят франкофоните за следващит ми думи, но тоя френски никак, ама никак не ми харесва. На път съм да го намразя. Не знам дали е защото не го учим properly, но този език, от всички романски езици, ми се струва най-извратеният. Кошмар. А и как да уча точно френски през румънски, особено в началото, когато и румънският ми не беше отличен.
Както винаги преди изпит или контролно, музата за учене ме избягва, мързи ме да седна да бутна каквото и да е и си измислям все разни извиненийца. И тоя пусти френски е на 02.02. И хем го чакам с нетърпение да дойде понеделника, щото тогава Весела има рожден ден и съм й взела ултра-мега-гига якия подарък отпреди 2 седмици и нямам търпение да й го дам и вечерта да се напием(дай боже!), хем не искам да идва заради гадния изпит. Пък и то ако вечерта пием, на другия ден не знам как ще станем за следващия изпит... изобщо тоя 2 февруари отвсякъде е парадокс.
А като споменах за пиенето. Ще ръждясам вече. Не мога да пия сама, но не мога да пия и с някви чалгари абсолютни. Цимерката и Вес не пият редовно, другите са противни и никога не бих пила с тях. Обаче след изпитите планувам да се завърна в българско и заминаваме нанякъде с Гален, Крис и Вал и си наваксвам алкохола. И ще скитаме по полянките и ще релаксираме.
А пък изпитчето по румънски на 03.02. ... пожелайте ми успех!

Вчера беше доста бохемски ден, излязох в 5 часа да пия кафе с Гален. Отидохме на Jazz-a и естествено се разлигавихме максимално. Пихме по две виенски кафета, второто беше само заради хубавата сметана. Оказа се, че Гален е пристрастен към канелата (чудех се какво друса през всичките тези години), махна капачето на солницата и почна да сипе от бурканчето направо, голям смях. После се разходихме до даскало. Ех, откога не го бях вървяла този път - от студентските барчета и до даскало. А пред АГ запалих цигара, ей така, напук. Ама не беше същото. Беше някак си доста далечно и студено (и в буквалния и в метафоричния смисъл).
На прибиране не пропуснахме да се натъпчем с Ruffles Heinz Ketchup :D а в магазина се въртеше една френска песен - Еt si tu n'existais pas на Joe Dassin. Щях да падна от стола, когато чух Гален, застанал до мен на опашката, да си припява текста! ... Нищо шокиращо, нищо учудващо, дори и твоята лодка да се казва Титаник...

and if I need a rhythm it would be to my heart I listen...

Ще започна от петък и прибирането ни.
Първичният план беше да се приберем с маршрутка от Букурещ, но се събудихме прекалено късно, за да ходим да искаме разрешение и след това се оказа, че няма билети. Добре, ще се прибираме с едно момиче от Силистра, баща й ще ни кара. Естествено, на тях им е по-пряко да си минат през баката в Силистра(a.k.a. ферибота), а и нямаха достатъчно нафта. ОК, натикваме се в малкото пежо и потегляме. Попадаме в адското задръстване с тирове, камиони и тем подобни зверове, объркахме пътя един/два пъти, връщахме се. Тръгнахме в 4 и 30 следобяд, пристигнахме 11:30 вечерта в Силистра. Прегладнели като вълци през зимата, се нахвърлихме на някакви пици, които изгълтахме много бързо, за да можем в последния момент да хванем последния автобус от Силистра за София, който минава през Русе.
Накратко, в 2 am сутринта на следващия ден си бях в Русе.

Денят на сватбата:
С Добри се срещаме по обяд да купуваме подарък. Първо обаче решаваме да пием кафе, щото и двамата сме заспали. След това отиваме до Техномаркет, избираме (по-точно аз :Р) микровълновата. Да, ама трябва и да я опаковаме. Взехме хартия от Пингвините, тя не стигна, аз я скъсах и без това, ядосах се. Отиваме до Кауфланд. Вземаме нова хартия. Но понеже сме некадърни, опаковането поема майка ми, а аз и Добри ядем банички в кухнята и пием кола. Понеже времето лети като патка (афоризъм, присъстващ на всички чинове и стени в АГ, ученически фолклор) изведнъж се оказва, че е 4 pm. По най-бързия начин се напъхвам в пуловера и ботушите, баща ми ни кара до Добри и той да се облече, общо-взето работата стана нещо средно между "Четири сватби и едно погребение" и Мистър Бийн.
Тия стълби до втория етаж сигурно на един път съм ги взела да бързам. Както и да е, важното е, че стигнахме навреме за ритуала. Видяхме булката - много лепа булка, много :)))))))))))))) И на излизане от обредния дом младоженецът вдигна булката на ръце, много сладко :)
После се прибрах пак до вкъщи, за да се гримирам и да заприличам малко на човек.
А пък в ресторанта вече беше най-весело. Определено ще я запомня тази сватба, най-хубавата на която съм била. Нямаше чалга, само хубава музика, хубава компания и хубаво вино. А това вино... после направо ни... През пет минути имаше наздравици - за младоженците, за боговете и за Александър Македонски ! КУЛТ!
Просто страхотна вечер, горчиво на младоженците :Р

Прибирането към влашко:
ще пътуваме с кола. дотук добре. С колата на приятеля на Ани. Ама то пък да вземе да се окаже, че тая кола е на някакъв граничен полицай и имало не-знам-си-какъв-проблем. Съответно ни задържат на границата. И ми се правят на тежкари. Висим час и половина - два. След първия половин час аз вече съм достатъчно изнервена и ми трябва само ЕЙ ТОЛКОЗ малко, за да вдигна скандал. Ани също се изнерви на приятеля си, че не прави нищо и отидохме двете да викаме. Питахме ги какво става и колко още ще чакаме, щото все пак сме студентки и имаме лекции утре сутринта. И онзи идиот, моля ви се, да вземе да ми каже, че щом имаме лекци утре сутринта, ерго може и цяла нощ да видим там като сополи! Просто нямам думи каква простащина! И после някой да посмее да ми каже, че си вършат работата, my ass! Както и да е, накрая ВСЕ ПАК тръгнахме, трябваше да изслушам и конско от страна на граничния полицай как трябва да се държа, все едно съм трети клас.
Върнахме се и веднага умрях на леглото, просто няма такава умора. Днес пропуснах лекции, за да се наспя, но и без това имахме само seminar tutorial, където трябва да повтаряме една и съща дума по 987654568 часа като олигофрени, докато се изредят всички.

Писмо

Кирил Џајковски - Писмо

До Kемал Aтатурк

некаде и некогаш
поминаа толку години
а jaс уште чакам абера од тебе
ако некогаш го добиеш писмово сети се
види ги солзиве на хартиjата
годините си върват, овдека се зборува за тебе
нешто се случува
ако ги читаш овие редови додека любиш
некоjа друга жена
искини го писмово и прашаj jа неа
дали верува дека некоjа си Елени Каринте
од Битола го поарчила цел живот за еден човек
со кого била само еден ден
Ако jа любиш неа како и што jас те любам тебе
не и кажуваj ништо, нека биде срекна
ако си и ти
ако пак уште jа памтиш девоjката од балконoт
и не любиш друга знаj дека те чекам
ке те чакам секоj ден
цел живот
знам дека ке се вратиш
не се заборава

татко ми умре, има веке цела година
оноj ден кога ме грабна од дома, кога ме
заклучи в соба не ме пушти цел месец
не плачев, знаев дека ке се Џабе сите
катанци и затвори
човекот со кого што тој сакаше да се земам
го видов само еднаш, ме праша дали
некогаш ке можам да го любам
му реков не - си го любам првото либе
повеке не го видов
татко ми никогаш не ми прозбори
ни јас нему
неколку дена пред да умре ме викна крај себе рече:
"Знам дека згрешив, Елени, знам дека
никогаш не бев добар татко, не барам да ми
простиш, не барај ни ти, бог нека прости
на двајцата
сакав да ти направ најдобро, а ти направив
најлошо"
татко ми не беше лош човек

не сум веке млада и убава како тогаш
цел живот во еден ден
вечно те сака и секогаш ке те чека
вечно твоја
Елени Каринте