Първичният план беше да се приберем с маршрутка от Букурещ, но се събудихме прекалено късно, за да ходим да искаме разрешение и след това се оказа, че няма билети. Добре, ще се прибираме с едно момиче от Силистра, баща й ще ни кара. Естествено, на тях им е по-пряко да си минат през баката в Силистра(a.k.a. ферибота), а и нямаха достатъчно нафта. ОК, натикваме се в малкото пежо и потегляме. Попадаме в адското задръстване с тирове, камиони и тем подобни зверове, объркахме пътя един/два пъти, връщахме се. Тръгнахме в 4 и 30 следобяд, пристигнахме 11:30 вечерта в Силистра. Прегладнели като вълци през зимата, се нахвърлихме на някакви пици, които изгълтахме много бързо, за да можем в последния момент да хванем последния автобус от Силистра за София, който минава през Русе.
Накратко, в 2 am сутринта на следващия ден си бях в Русе.
Денят на сватбата:
С Добри се срещаме по обяд да купуваме подарък. Първо обаче решаваме да пием кафе, щото и двамата сме заспали. След това отиваме до Техномаркет, избираме (по-точно аз :Р) микровълновата. Да, ама трябва и да я опаковаме. Взехме хартия от Пингвините, тя не стигна, аз я скъсах и без това, ядосах се. Отиваме до Кауфланд. Вземаме нова хартия. Но понеже сме некадърни, опаковането поема майка ми, а аз и Добри ядем банички в кухнята и пием кола. Понеже времето лети като патка (афоризъм, присъстващ на всички чинове и стени в АГ, ученически фолклор) изведнъж се оказва, че е 4 pm. По най-бързия начин се напъхвам в пуловера и ботушите, баща ми ни кара до Добри и той да се облече, общо-взето работата стана нещо средно между "Четири сватби и едно погребение" и Мистър Бийн.
Тия стълби до втория етаж сигурно на един път съм ги взела да бързам. Както и да е, важното е, че стигнахме навреме за ритуала. Видяхме булката - много лепа булка, много :)))))))))))))) И на излизане от обредния дом младоженецът вдигна булката на ръце, много сладко :)
После се прибрах пак до вкъщи, за да се гримирам и да заприличам малко на човек.
А пък в ресторанта вече беше най-весело. Определено ще я запомня тази сватба, най-хубавата на която съм била. Нямаше чалга, само хубава музика, хубава компания и хубаво вино. А това вино... после направо ни... През пет минути имаше наздравици - за младоженците, за боговете и за Александър Македонски ! КУЛТ!
Просто страхотна вечер, горчиво на младоженците :Р
Прибирането към влашко:
ще пътуваме с кола. дотук добре. С колата на приятеля на Ани. Ама то пък да вземе да се окаже, че тая кола е на някакъв граничен полицай и имало не-знам-си-какъв-проблем. Съответно ни задържат на границата. И ми се правят на тежкари. Висим час и половина - два. След първия половин час аз вече съм достатъчно изнервена и ми трябва само ЕЙ ТОЛКОЗ малко, за да вдигна скандал. Ани също се изнерви на приятеля си, че не прави нищо и отидохме двете да викаме. Питахме ги какво става и колко още ще чакаме, щото все пак сме студентки и имаме лекции утре сутринта. И онзи идиот, моля ви се, да вземе да ми каже, че щом имаме лекци утре сутринта, ерго може и цяла нощ да видим там като сополи! Просто нямам думи каква простащина! И после някой да посмее да ми каже, че си вършат работата, my ass! Както и да е, накрая ВСЕ ПАК тръгнахме, трябваше да изслушам и конско от страна на граничния полицай как трябва да се държа, все едно съм трети клас.
Върнахме се и веднага умрях на леглото, просто няма такава умора. Днес пропуснах лекции, за да се наспя, но и без това имахме само seminar tutorial, където трябва да повтаряме една и съща дума по 987654568 часа като олигофрени, докато се изредят всички.
